5. LAN мрежи, IP адреси и мрежови маски. Свързване и конфигуриране на малка локална мрежа – практически задачи

 

LAN мрежи, IP адреси и мрежови маски

Локална мрежа (LAN) е мрежа, която обединява компютри в ограничен район, като например в дома, офиса или училището. LAN мрежите могат да бъдат безжични (Wi-Fi) или кабелни, като Ethernet. Те се използват за свързване на компютри, принтери, скенери, сървъри и други устройства, за да могат да споделят ресурси и да комуникират помежду си.

Предимства на LAN мрежите:

• Споделяне на ресурси: LAN мрежите позволяват на потребителите да споделят принтери, скенери, файлове и други ресурси.
• Комуникация: LAN мрежите позволяват на потребителите да комуникират помежду си чрез чат, електронна поща, видео разговори и други приложения.
• Достъп до интернет: LAN мрежите могат да осигурят на потребителите достъп до интернет.
• Сигурност: LAN мрежите могат да бъдат по-сигурни от публичните мрежи.

 

IP адресът (Internet Protocol адрес) е уникална идентификация на устройство в мрежа, която се използва за комуникация между различни устройства. IP адресите могат да бъдат IPv4, който е във вид на четири цифри отделени с точки, в този случай IP адресът е 32-битов номер, разделен на четири части, всяка от които е между 0 и 255.

Пример за IP адрес: 192.168.1.100. Вече съществува и IPv6, който е по-нов и включва шестнадесетични цифри и букви. IP адресът се присвоява на всяко устройство, свързано с мрежа, базирана на Internet Protocol (IP).

Функции на IP адреса:

• Идентификация: IP адресът се използва за идентификация на устройството в мрежата.
• Локализация: IP адресът се използва за определяне на местоположението на устройството в мрежата.
• Маршрутизация: IP адресът се използва за маршрутизиране на трафика до правилното устройство.

 

Мрежовата маска е допълнителна информация, която се използва за определяне на частта от IP адреса, която задава мрежата. Мрежовата маска е 32-битов номер, който се използва за разделяне на IP адреса на две части: мрежова част и част за хоста. Мрежовата маска е обикновено представена като четири числа разделени с точки, съответстващи на битовете, които представляват мрежовата част от IP адреса. Например, ако IP адресът е 192.168.1.1, а мрежовата маска е 255.255.255.0, първите три числа от IP адреса (192.168.1) определят мрежата, докато последното число (1) определя конкретно устройство в тази мрежа.

Функции на мрежовата маска:

• Определяне на мрежата: Мрежовата маска се използва за определяне на мрежата, към която принадлежи устройството.
• Определяне на хоста: Мрежовата маска се използва за определяне на хоста в мрежата.
• Филтриране на трафика: Мрежовата маска може да се използва за филтриране на трафика, който не е предназначен за мрежата.

 

Протоколи в интернет

Интернетът функционира благодарение на набор от правила, наречени протоколи, които позволяват на компютрите да комуникират помежду си. Тези протоколи работят заедно, за да гарантират, че информацията се предава от едно устройство на друго по ефективен начин.

Един от най-важните протоколи е Интернет протоколът (IP). IP е отговорен за адресирането на устройствата в мрежата и маршрутизирането на пакети данни между тях. Всеки компютър, свързан към Интернет, има уникален IP адрес, който действа като негов цифров пощенски адрес.

Друг ключов протокол е протоколът за управление на предаването (TCP). TCP гарантира надеждното предаване на данни. Той разделя информацията на управляеми пакети, добавя номера на последователност към всеки пакет и проверява за грешки при получаване. Ако бъде открита грешка, пакетът се изпраща повторно.

Много други протоколи се използват за различни цели в интернет. Например, протоколът за прехвърляне на хипертекст (HTTP) е основата за комуникацията между уеб браузърите и уеб сървърите. Протоколът за пренос на файлове (FTP) се използва за качване и изтегляне на файлове. А електронната поща използва протокола за прехвърляне на поща (SMTP) за изпращане и получаване на имейли.

Ето обобщение на някои от основните интернет протоколи:

• Internet Protocol (IP): Отговаря за адресирането и маршрутизирането на пакети данни.
• Transmission Control Protocol (TCP): Гарантира надеждното предаване на данни.
• Hypertext Transfer Protocol (HTTP): Основата за комуникацията между уеб браузърите и уеб сървърите.
• File Transfer Protocol (FTP): Използва се за качване и изтегляне на файлове.
• Simple Mail Transfer Protocol (SMTP): Използва се за изпращане и получаване на имейли.